ПОЗНАНИЕТО – ПЪТ КЪМ СЕБЕ СИ ИЛИ КЪМ ДРУГИЯ
ИСТИНАТА
Споделено с нас от Катерина Търлакова специалист по психология в МЦ Клиника Нова, гр. Варна
В „Науката за познанието“, „Истината“ е един от основните проблеми. Тя е предмет на обсъждане и изследване от древността до днес. Занимавала е мисленето на философи, психолози, учени, художници, духовни учители.
Какво всъщност е „истина“. Истината е тази действителност, каквато е за нас, защото няма реалност, няма фактология отвъд познанието, извън съзнателността. Истината е истина, независимо от това дали някой я признава или не.
В мисленето „истината“ се формира като ценност, в зависимост от заобикалящата ни среда, нашите вътрешни преживявания и нашето търсене на себе си. На това „кои сме“, „откъде сме“ и „каква е нашата роля“ в житейския ни път. Тези съзнателни процеси са обвързани с несъзнаваното, което определя голяма част от нашия духовен живот. От нашата психична дейност, която е повече от съзнателната дейност, защото определя вътрешните нагласи, които са обвързани с външните събития, зависи отговора на тези фундаментални въпроси. „Няма нищо случайно“ сме чували не веднъж. Всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Всеки миг ние научаваме по нещо. Всичко случващо се има определена цел. Здравето и болестта (нашето или на близките ни), доброто и лошото са спътници, които ни спохождат с конкретна цел.
Сетивната информация, която човек получава от заобикалящия го свят се преработва посредством ума. Така се формират понятия за истина или неистина. За реалност или фантазия. Човешкият ум структурира и организира опита. Както външния, така и вътрешния. Всички познавателни процеси участват в определянето на нашата нагласа за конкретно събитие. Истината да съм здрав или болен се формира от собствения ни разум. От нас зависи да намерим пътя, към правилното мислене и да работим над несъзнателните процеси, за да намерим щастието, към което се стремим, за да затвърдим истината за нас и нашето съществуване.
В познавателните процеси, се диференцират различни понятия за „истина“, както и възгледи и представи за това кое е истинно и кое неистинно – обекти, изказвания, твърдения, заключения. Също така, дали истината е абсолютна (неизменна) – такава, за която човешкият ум е в ограничен; относителна – справедливост, правда; обективна – тази, чрез която се достига знание за процесите, явленията, структурите и формите на материята, за реалността, която съществува извън и независимо от човека или субективна – личната гледна точка на индивида.
В този свят на противоположности, човек осъзнава кое е истинно и кое лъжовно за него, благодарение на психичната и съзнателната дейност. Формирайки собствената си истина, индивида се стреми към познание. Достигането му е плод на значително усилие, защото несъзнаваното означава, че индивида може да има определено поведение по причини, които всъщност той не разбира и не може да идентифицира. За другите може да са видими, но за него – не. Затова в определен момент от живота си, човек се нуждае от някой, които да го напътства, който да му даде тласък в правилната посока, защото подсъзнателните мотиви си имат своите основания, но не винаги, индивида ги осъзнава и разбира.