
ЛОГОПЕД
Диляна Влаева
СЪВЕТВА
В ерата на технологиите бавно, но много успешно, започна да се промъква в живата на всички нас една нова зависимост.
• Тя е опасна, обсебваща и пристрастяваща не по-малко от познатите до сега на човечеството дроги!
• Тя е легална, достъпна и безплатна!
• Тя обхваща най-широкия възрастов диапазон – от кърмачета до възрастни хора!
• Тя е предоставяна с радост на децата от собствените им родители!
Това е зависимостта към всички електронни устройства – телевизия, смартфони, таблети, компютри. Позната е вече под името – Синдром на електронния екран /СЕЕ/
Много ми се иска дори да не подозирате за съществуването на СЕЕ, защото имате време и желание да се разхождате сред природата, да общувате очи в очи с приятелите, колегите, семейството и децата си.
В ежедневната си работа обаче с деца и техните родители откривам, че новият начин на комуникация и задоволяване на емоционални потребности е сграбчил в смъртоносна хватка всички ни!
Научно доказани са вече уврежданията до които води прекомерното стоене пред електронните устройства – неврологични, емоционални, двигателни и дори психични.
Оставяйки детето дълго пред екрана, за да спечелите своите 30 минути спокойствие, ще си докарате безпокойство и тревоги за които дори и не подозирате!
Оставяйки кърмачетата си с часове да се взират в бебешките ТВ канали и появилата се в следствие на това лепетна реч на чуждоезични думи не ги прави англоговорящи деца!
ЗАЩОТО!
- При гледане на телевизия /електронни екрани/ лявото полукълбо на мозъка почти се изключва, а именно то е отговорно за аналитичните мисловни процеси. В тези моменти мозъкът попива автоматично цялата информация, неспособен да я анализира и интерпретира.
- Предният лоб на мозъка, отговорен за аналитичната дейност, “спи” и може да се стигне до загуба на способността за концентрация. Детето изпада в състояние подобно на транс, който промива мозъци.
- Използването на електронни екранни устройства поставя тялото в състояние на повишена възбудимост
- Свръх стимулирането на нервната система е в състояние да причини множество различни химически, хормонални и сънни разстройства по същия начин, по който го правят стимулантите. И също като наркотиците могат да въздействат на употребилия ги дълго време след като всички следи от тях са изхвърлени от организма му,
- Стряскащата истина е, че злоупотребата и пристрастяването към стимулиращи вещества като кокаина и метамфетамините имат сходни проявления с тези на СЕЕ – резки промени на настроението, проблеми с концентрацията, ограничени интереси, смяна на настроенията, неспособност на детето да се успокои, изблици на гняв и дори открита агресия.
Всичките си умения, включително и речевите, децата добиват, само и единствено подражавайки на света околко себе си. Ако растат в джунглата – ще проговорят на езика на Багира и Шир Хан. Ако растат пред екрана, гледайки видеа, телевизия, игри и музикални клипове, ще проговорят на „екранен език“. Ако растат сред семесйствата си, чуват речта на родителите си и наблюдават отношенията им ще се научат да комуникират на техния човешки език, да разбират причинно-следствените връзки и да търсят начин сами да си създават емоции.
СЕЕ се свързва с дефицити като:
- Забавяне и липса на езиково и говорно развитие
- Способността на детето да обработва информация
- Умението да научава и използва наученото по адекватен начин
- Развитието на социалните умения
- Създаването на приятелства
- Способностите за концентрация на вниманието
- Разбирането за награда и успех
- Развитието на фината моторика
ВАЖНО!
Децата с разстройства от аутистичния спектър (РАС) са изключително уязвими от СЕЕ. Екранното време може да ускори регресията (загуба на речеви способности, на социални или адаптивни умения), да засили проявите на стереотипно или обсесивно поведение, да ограничи още повече интересите и да предизвика актове на агресия или самонараняване.
ОСТАВЯМ ТЕМАТА ОТВОРЕНА ЗА ДИСКУСИИ И КОМЕНТАРИ
Предлагам ви теста на психиатъра Виктория Дънкли, автор на книгата „Рестартирайте мозъка на детето си”, с който можете да проверите дали вашето дете е в рисковата група.
1. Изглежда ли детето ви непрекъснато превъзбудено?
2. Има ли емоционални сривове по незначителни поводи?
3. Има ли солидни пристъпи на ярост?
4. Станало ли е детето ви арогантно или неорганизирано?
5. Дразни ли се, когато трябва да остави телефона си или да изключи компютъра?
6. Забелязали ли сте зениците му да се разширяват след използване на някое от споменатите устройства?
7. Избягва ли детето ви зрителния контакт след продължително ползване на някое от тези устройства?
8. Можете ли да кажете, че екраните привличат детето ви?
9. Случва ли се да забележите, че детето ви не изпитва радост без причина или не се наслаждава на някоя любима дейност, както по – рано?
10. Има ли детето ви проблеми с приятелите си заради незрялото си поведение?
11. Тревожите ли се, че кръгът на интересите му е сведен само до видео чатовете и онлайн игрите? Усещате ли, че естественото му любопитство е започнало да изчезва?
12. Забелязвате ли, че оценките му в училище са се понижили или че са под възможностите му?
13. Учители, лекари или терапевти изказвали ли са предположение, че детето ви може би има депресия, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност /СДВХ/? Има ли подобни случаи в семейството?
14. Поставяли ли са лекарите различни диагнози на детето ви? Казвали ли са ви, че то трябва да приема лекарства, с които не сте били съгласни?
15. Има ли детето ви вече поставена диагноза – аутизъм, СДВХ, чиито симптоми се засилват, след като прекара известно време пред екрана?
16. Често ли умореното ви, но превъзбудено дете, не може да заспи? Или спи, но не се наспива?
17. Забелязали ли сте, че детето ви не проявява интерес към нищо или е станало невнимателно към детайлите?
18. Можете ли да кажете, че детето ви е в състояние на стрес, макар да няма външни причини за това?
19. Посещавало ли е детето ви училищния психолог без особен резултат?
20. Карате ли се често заради времето, което прекарва с телефона, таблета или компютъра си, иска ли да му купувате нови устройства непрекъснато?
21. Лъже ли ви детето за времето, което прекарва пред монитора? Взима ли смартфона или таблета в леглото си?
22. Доставят ли му игрите удоволствие или преживява болезнено /агресивно/ загубите?
23. Предпочита ли общуването в мрежата пред живия разговор?
24. Вие не ограничавате времето пред екрана, защото се боите от реакцията на детето или изпитвате чувство за вина?
25. Вие избягвате да прекарвате времето си с детето, защото се притеснявате, че няма да е приятно или изпитвате негативни емоции?
РЕЗУЛТАТИ:
Пребройте на колко от въпросите можете да отговорите утвърдително. Ако цифрата е достатъчно голяма, има риск от развиване на зависимост.
1-5 Нисък риск
Възможно е детето ви да има повишен интерес към електронните устройства, но е напълно възможно и само така да ви се струва. При всички случаи, ако съкрати времето за използването им, проблемите с ученето, поведението или настроението могат да бъдат решени до известна степен.
5-12 Умерен риск
Детето ви има сериозни проблеми, вероятно в повече от една сфера /в училище, вкъщи, в отношенията си с връстниците/. Но моментът е подходящ да вземете мерки за неутрализирането на този синдром в зародиш, без сериозни последствия за здравето му.
13 и повече – Висок риск
Ако сте отговорили с „да” на повече от половината въпроси, вероятността детето ви да страда от този синдром е много голяма, до степен на зависимост. За съжаление много семейства попадат точно в тази категория.
Конкретни проблеми
Състояние на превъзбуда: почти всички въпроси, пряко или косвено, са свързани с това състояние, но физическата превъзбуда се отнася към въпросите от 1 до 7, 10, 16-18 и 22.
Настроение: 9, 11, 13, 17 и 22.
Мисловен процес и внимание: 4, 11, 15, 17, 19.
Поведение и социални навици: 4, 7, 10, 20, 22 и 23.
Привързаност: 7,9, 10, 20, 21, 24 и 25.
Зависимост: 5, 8, 9, 11, 12, 20, 21, 23 и 24.
Невярна диагноза: 12-15 и 19.
Симптомите на синдрома могат да приличат на симптомите на друго психическо разстройство или да ги засилват. Лекарите трудно разпознават това състояние. Наличието на този синдром не изключва и наличието на други психически проблеми, но ги засилва.
Какво представлява Синдромът на електронния екран?
Характеризира се с превъзбуда, отнесеност и неспособност да контролираш емоциите си или нивото си на стрес. Симптомите варират и могат да напомнят на проявите на други разстройства на психиката или на неврологично заболяване. Класическите му прояви са: раздразнителност; разсеяност; поведенчески проблеми и намалена способност да преживява разочарования, склонност към конфликти, нежелание да гледа в очите, лошо настроение и тревожност.
Съветът на д-р Дънкли е: ограничете времето пред мониторите, а при висок резултат на теста – потърсете професионална помощ за детето си.
Използвана литература:
1. „Рестарт на детския ум“., Дънкли, В., София 2018;
2. „Днешните и вечни проблеми на детството“, Даскалова, Ф.; Благоевград, 2016;
3. „Учебник за родители“, Барложецкая, Н., София, 2012;
4. „Превод от детски“, Проданова, Д., Изд. „Авангард Прима“, София, 2017
5. „Детето и ние“, Гинът, Х., Годард, У., София,2007.
ЛОГОПЕД – Диляна Влаева