ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СТРЕСА – Бич за нашето съвремие и как да се справим с него.
„Животът ни се направлява от нашата нагласа и именно тя е тайната сила, която работи по 24часа в денонощието, за добро или зло. Ето защо е изключително важно да знаем как да впрегнем и владеем тази сила.”
Тази статия е продиктувана от дългогодишните ми проучвания и работа по проблема за стреса, станал особено актуален през последните години на съвременния живот. Ако допреди половин век, стресът се считаше само за общобиологично явление, сега е навлязъл дълбоко в психологията, социологията, психиатрията и в редица други клинични дисциплини.
Стресът е неизбежна част от нашето ежедневие, и е станал едва ли не спътник в живота ни.
В условията на икономическа криза в национален и световен мащаб, стресът се оказа бич за нашето съвремие. Като най-мощна проява на емоциите, той оказва огромно въздействие върху човешкото поведение. В ниска доза стресът е полезен за нашето съществуване и развитие. Тук визирам –желанието ни да учим и работим за усъвършенстване, постигане на професионални и лични успехи, не болезнена амбиция, конкуренция и др. Това ни поддържа живи и по този начин стимулира нашият живот. Когато стресът се окаже за нас в по-висока доза, започва да ни вреди и не можем да се справим с него, се получава вредоносен стрес или т.нар. дистрес. Стресът поразява както нашата психика, така и тялото ни, защото психика и тяло са едно цяло (психе-психика, сома-тяло) и се получават т. нар. психосоматични заболявания. Всеки човек по-различен начин приема стресорите – ако за едни това е поредното предизвикателство за справяне, за други е поредния труден момент с негативни последствия.
Сьществуват различни стресори, източници на стреса като-професионални, соционални, битови, икономически, семейни, личностови, битови, житейски събития и др.
Колкото повече стресори получаваме едновременно, толкова по-трудно можем да се справяме с тях и пораженията върху нашият организъм са по-големи.
Представете си образно стресът, като една киселина, която залива нашият организъм, тече във вените ни и поразява всички органи и системи. За да неутрализираме тази киселина, т.е. стреса, ние трябва да използваме също толкова силен антидот, за да не увредим организма си.
Запомнете, че ако не се преборим със стреса, той задължително ще порази психичното или физическото ни здраве, в зависимост от нашите индивидуални особености-тип нервна система, генетична обусловеност и др. Доказани резултати от изследвания показват, че при хроничен стрес повече от една година, две, три, води до сериозни заболявания вкл. онкологични.
Как можем да разпознаем проявите на стрес в нас и другите, в психичен и соматичен аспект. Когато сме подложени на стрес, ние ставаме тревожни, раздразнителни, реагираме прекалено емоционално, плачливи, говорим много без да спираме т.нар. логорея. Много често сме превъзбудени, агресивни или проявяваме депресивни симптоми и изтощение. Не трябва да допускаме да стигнем до безпомощност, депресия, нежелание за живот и изтощение. Като прояви на стреса в нашето тяло са: повишаване нивото на кръвното налягане, сърцебиене, главоболие, изпотяване, болки в стомаха, разстройство или запек, мускулни болки и умора, нарушение на съня. При стрес се повишава употребата на алкохол, цигари, успокояващи или стимулиращи средства и др. Приемането на тези вещества има за някои краткотраен успокоителен ефект, но запомнете, че продължителното приемане и злоупотреба, води до абсолютно поражение на психика и тяло.
Защо се разболяваме, когато сме подложени на ежедневен стрес и той стане хроничен?
В състояние на стрес се отделят по-високи дози хормони произведени от жлезите с вътрешна секреция-като адреналин, норадреналин, кортизол, тироксин и др. Получава се един хормонален дисбаланс, причина за появата на много заболявания. Най-често срещаните доказани психосоматични заболявания са: исхемична болест на сърцето, есенциална хипертония, язвена болест, улцерохеморагичен колит, бронхиална астма, тиреотоксикоза, захарен диабет, онкологични заболявания. Последните години показват висок ръст на психосоматични заболявания, още едно убедително доказателство за ролята на стреса в генезата на много от болестите.
В борбата срещу стреса основният фактор е самата личност, с други думи, степента на нейната антистресова резистентност. Нейното ядро се формира от когнитивните и възможности да познава себе си и да оценява реалистично условията и промените в околната среда-социална и биологична.
Явленията в природата и живота сами по себе си не са едностранно и абсолютно добри или лоши. Съществен е начинът, по който се възприемат. Омагьосаният кръг, водещ до дистрес, може да се прекъсне, ако личността реалистично адаптира своето поведение към нещата и събитията на околната среда и нейната жизнена дейност се освободи от ненужни амбиции и изисквания към околните.
Разбира се, това не означава примирение, пасивност, а избягване на всичко, което е болезнено амбициозно, неадекватно, пресилено и нежизнено необходимо. По-принцип справедливата кауза, цел и трудности трябва действено да се конфронтират, а не да се заобикалят.
Борбата срещу бариерите, срещу сложността на явленията води до израстване на личността, до натрупване на знания и опит, което при други, нови неизвестни или критични ситуации ще позволи по-бързо и по ефективно справяне с поставените задачи.
„Да победиш себе си е най-добрата и най-благородна победа” – Платон
Предлагам някои предпазни способи срещу стреса, които ще ви бъдат полезни и биха ви помогнали:
– Изградете доверие към самия себе си.
– Знайте ролята си, собствения си принос и как той се покрива с това, което се опитвате да постигнете.
– Признайте грешките си.
– Говорете за проблемите си.
– Мислете позитивно.
– Изградете доверие в своите способности.
– Познайте и уважавайте своите способности.
– Физическата нагласа подпомага понасянето на стреса.
– Хранете се здравословно.
– Преодоляването на стреса е умение.
– Изучаването на преодоляването е ваша отговорност. Никой не може да го направи вместо вас.
– Вие можете да преодолеете стреса.
– Релаксацията подпомага контролирането на стреса.
– Научете се да балансирате работата с удоволствията.
– Спете достатъчно.
– Трябва да се научите да приемате това, което не можете да промените.
– Съсредоточете се върху приятните неща в живота.
– Не правете няколко неща едновременно.
– Избягвайте да си губите времето за нереални цели.
– Общувайте с добри и позитивни хора.
– Излизайте по-често сред природата.
– Правете по-често, това което харесвате.
– Трябва да се научите „да изхвърляте всичко ненужно от себе си”
Правило номер едно – Не се ядосвайте за дребни неща.
Правило номер две – Всичко е дребни неща.
А ако неможете да летите и не можете да бягате, просто се оставете на течението. Д-р Робътс С.Елиът
От”Изкуството да победиш стреса” Джон Ромео
Ако откриете някои от горе посочените симптоми или заболявания и не можете сами да се справите, не се притеснявайте да потърсите професионална помощ. Запомнете, че еднакво важно е и психическото и физическото здраве. То е едно цяло.
Автор: Виолета Иванова
Магистър-Психолог; Специалист Консултативна и Клинична психология.
Медицински център Клиника Нова, гр. Варна