Напоследък има все повече свидетелства за увеличаване на тревожността, чувството за безисходица, усещане за нещастие и апокалиптично мислене. Все по-малко са хората запазили способността да мислят положително и да могат да отсяват ползата от вредата.
От началото на пандемичната обстановка до днес освен обичайните неудовлетворителни събития в ежедневието ни, сме свидетели на едно „заливане“ с негативна информация. И това безспорно засилва всички стархове, които са придобивани в лъжовно щастливия свят на съвременния човек или в процеса на израстване и развитие.
Настоящата криза е криза не само в здравен и социално-икономически план, а и криза на духовността. Човекът сякаш е забравил своите духовни измерения и ежедневните акценти са върху материалните придобивки и все по увеличаващите се ангажименти, свързани с това. Емоционалното изгаряне се превръща в основна проблематика, с която индивидът не може да се справи, независимо от многото възможности, които го заобикалят.
Социалната изолация показа, че има наличие на личностни и междуличностни конфликти, породени от изместването на фокуса от себе си и/или семейството, като носители на здравите психични процеси, които спомагат за справяне с кризи в живота. Съвременната българска личност изглежда по-неспособна да се справи със страховете си от неизвестното и от всички придобити предразсъдъци от насаждането на ценности, които са далечни от нейната идентичност. Отхвърлянето, пренебрегването или безразличието към българските традиции и обичаи например, съдържащи безценна енергия, колективен дух и самочувтвие са пагубни за психичното и физическо здраве на българина.
В същото време се наблюдава абсолютно противоречие между свободолюбивия български дух и реализирането на тази свобода. Това противоречие породи една нетърпимост, безотговорност, неприемане, нежелание за съпричастност и състрадание. Подхраниха се неудовлетвореността, асоциалността и неспособността за справяне с житейски проблеми. Объркаха се представите за това, кое е правилното и кое грешното. А това са фактори за разболяване на човешката психика.
В настоящия материал ще се фокусирам върху важността, всеки човек да намери своето хоби или дейности, които да разтоварят психиката от натрупаното напрежение и да „заредят“ душевността със сили, за да е способна личността да функционира. Повечето от нас знаят, че съзиданието е един от пътищата за духовно израстване или за психично здраве. Използвайки ежедневно или ежеседмично силата на тези дейности ще подобрите вашата издържливост и способности.
Когато говорим за лечебната творческа дейност, нещата стоят по-различно. За тях е необходим водещ, специалист, учител, който да води по правилния начин творческия оздравителен процес. За да е пълно и градивно лечението чрез съзидание, има нещо много важно и това е споделянето на творението, анализа на самия акт на реализиране на творението. Вложената в изделието или дейността психична енергия, ако не бъде завършена, разтълкувана и обсъдена, невинаги е начин за справяне със страховете и напрежението. Има много важни невидими елементи, които са ключови, за да се премине правилно към следващ етап за ефективно затвърждаване на самопомощта. В източните култури обръщат особено внимание на „учителя“, „лечителя“ (във всеки смисъл на понятието) именно, защото неопитните или „изгубените“ имат нужда от достигнал вече до същността на конкретно знание човек.
Ще завърша с послание към всеки, който чете тази статия. Творете! Създавайте – изделия, настрояние, мисъл. Правете го сами, с децата, със семейството, с приятели, с познати, но нека е нещо, посредством което да можете да споделите вътрешното си преживяване и усещане за себе си. Споделяйте! Със семейството, с приятел, според вашата конкретна цел, в зависимост от това дали ще творите с лечебна или с разтоварваща цел.
Психолозите в Клиника Нова ще ви помогнат да намерите пътя, ако сте се „изгубили“, ако сте объркани или със затруднена способност за самопомощ и откриване на собствените ресурси!